20.07.2008 г., 20:45

Нашата песен

679 0 3
Един спомен от морето...


Унасям се, очи затварям,
в покоя нощен радио звучи,
за малко от съня открадвам,
пейзаж на спомен от преди.

Заравям пръстите в косите,
долавям пулса на страстта,
един момент, събран от дните,
огрявани от две слънца.

Докосвам те, така реални,
прегърнати в последен танц.
В любовна песен с думи жални,
раздадох всичко във аванс.

Събуждам се и пак я чувам,
по радиото, поздрав е за друг,
а може би това сънувам,
песента на моя топъл юг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...