15 jun 2007, 20:02  

Нашето

  Poesía
2.3K 1 13

             НАШЕТО

Любов неутолима, любов невероятна.

Божествена, но зрима. И луда, и приятна...

Любов, ти ме владееш, без грим, но и без маска.

Едно почти вълшебство към тебе кротко тласка

веслата и вълните – не спираш да раздаваш.

Ти палиш ми звездите, съня ми обладаваш.

 

Любов до болка сложна, и искрена, и близка.

И свята, и безбожна, със теб поемам риска...

дори да се затрия, дори да съжалявам,

на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

Ту жертвена, ту смешна. И мътна, и кристална...

и праведна, и грешна, и кротка, и фатална...

 

... любов безумно дръзка, любов неумолима...

Душата ми разкъсвай, но искам да те има!

 

14.06.2007год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Мери!!!
  • Няма какво - равна си му на Н. Й-в! По поетичност - мелодия на стиха, ритъм, рими, чувство!

    Две неща обаче лекичко бих ти поправил - мисля че и Н.Й. никога не би ги оставил така. Първо бих разместил малко текста в това двустишие:
    дори да се затрия, дори да съжалявам,
    на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

    Бих го направил
    "На капки ще те пия! Дори да съжалявам,
    дори да се затрия, пак теб ще утолявам!", /вместо щом жажда утолявам"/, а
    ... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    С искри ме опръскай, но искам да те има!

    бих го изписал
    "... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    душата ми разкъсвай, но искам да те има!"

    Защото пръскането с искри не знам какви следи оставя и дали е добро или лошо - нали искрата е символ на чистота и красота! Освен това защото в последния ред - от невнимание при постването - си оставила една сричка по-малко и ритъмът се нарушава!


  • Да, трябва да я има, браво, Мери!!!
  • Поздравления,Мери
  • Бравооо!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...