15 jun 2007, 20:02  

Нашето

  Poesía
2.3K 1 13

             НАШЕТО

Любов неутолима, любов невероятна.

Божествена, но зрима. И луда, и приятна...

Любов, ти ме владееш, без грим, но и без маска.

Едно почти вълшебство към тебе кротко тласка

веслата и вълните – не спираш да раздаваш.

Ти палиш ми звездите, съня ми обладаваш.

 

Любов до болка сложна, и искрена, и близка.

И свята, и безбожна, със теб поемам риска...

дори да се затрия, дори да съжалявам,

на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

Ту жертвена, ту смешна. И мътна, и кристална...

и праведна, и грешна, и кротка, и фатална...

 

... любов безумно дръзка, любов неумолима...

Душата ми разкъсвай, но искам да те има!

 

14.06.2007год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Мери!!!
  • Няма какво - равна си му на Н. Й-в! По поетичност - мелодия на стиха, ритъм, рими, чувство!

    Две неща обаче лекичко бих ти поправил - мисля че и Н.Й. никога не би ги оставил така. Първо бих разместил малко текста в това двустишие:
    дори да се затрия, дори да съжалявам,
    на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

    Бих го направил
    "На капки ще те пия! Дори да съжалявам,
    дори да се затрия, пак теб ще утолявам!", /вместо щом жажда утолявам"/, а
    ... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    С искри ме опръскай, но искам да те има!

    бих го изписал
    "... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    душата ми разкъсвай, но искам да те има!"

    Защото пръскането с искри не знам какви следи оставя и дали е добро или лошо - нали искрата е символ на чистота и красота! Освен това защото в последния ред - от невнимание при постването - си оставила една сричка по-малко и ритъмът се нарушава!


  • Да, трябва да я има, браво, Мери!!!
  • Поздравления,Мери
  • Бравооо!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...