Jun 15, 2007, 8:02 PM  

Нашето

  Poetry
2.3K 1 13

             НАШЕТО

Любов неутолима, любов невероятна.

Божествена, но зрима. И луда, и приятна...

Любов, ти ме владееш, без грим, но и без маска.

Едно почти вълшебство към тебе кротко тласка

веслата и вълните – не спираш да раздаваш.

Ти палиш ми звездите, съня ми обладаваш.

 

Любов до болка сложна, и искрена, и близка.

И свята, и безбожна, със теб поемам риска...

дори да се затрия, дори да съжалявам,

на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

Ту жертвена, ту смешна. И мътна, и кристална...

и праведна, и грешна, и кротка, и фатална...

 

... любов безумно дръзка, любов неумолима...

Душата ми разкъсвай, но искам да те има!

 

14.06.2007год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления, Мери!!!
  • Няма какво - равна си му на Н. Й-в! По поетичност - мелодия на стиха, ритъм, рими, чувство!

    Две неща обаче лекичко бих ти поправил - мисля че и Н.Й. никога не би ги оставил така. Първо бих разместил малко текста в това двустишие:
    дори да се затрия, дори да съжалявам,
    на капки ще те пия, щом жажда утолявам.

    Бих го направил
    "На капки ще те пия! Дори да съжалявам,
    дори да се затрия, пак теб ще утолявам!", /вместо щом жажда утолявам"/, а
    ... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    С искри ме опръскай, но искам да те има!

    бих го изписал
    "... любов безумно дръзка, любов неумолима...
    душата ми разкъсвай, но искам да те има!"

    Защото пръскането с искри не знам какви следи оставя и дали е добро или лошо - нали искрата е символ на чистота и красота! Освен това защото в последния ред - от невнимание при постването - си оставила една сричка по-малко и ритъмът се нарушава!


  • Да, трябва да я има, браво, Мери!!!
  • Поздравления,Мери
  • Бравооо!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...