Нашето време

11 jun 2012, 12:41

Poesía » Otra

677 0 1

Вятърът отнася надалеч
последните есенни вопли.
Сякаш срязани от остър меч,
умират лъчите топли.
Отправил взор към небесата,
виждам своите мечти.
Може би чакам чудесата,
а може би по-хубави дни.
Душата ми тръпне час след час,
сляпа за тежкото бреме.
Мантията на страшен мраз -
краят на нашето време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нашето време

Искате да прочетете повече?

Propuestas