11 июн. 2012 г., 12:41

Нашето време 

  Поэзия » Другая
524 0 1

 

Нашето време

Вятърът отнася надалеч

последните есенни вопли.

Сякаш срязани от остър меч,

умират лъчите топли.

 

Отправил взор към небесата,

виждам своите мечти.

Може би чакам чудесата,

а може би по-хубави дни.

 

Душата ми тръпне час след час,

сляпа за тежкото бреме.

Мантията на страшен мраз -

краят на нашето време.

© Филип Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??