21 jun 2011, 14:40

Нашите деца пребоядисват...

  Poesía » Civil
669 0 1

Нашите деца пребоядисват нещо старо!

...  та било то паметник

           или  стена, от време посивяла...

Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!

    

- Спорна тема:

 

     Кракът на времето...

 

Дали да марширува гадно, като гази безпощадно,

или мирно да стои безлично!

    Дали в ботуш да бъде стегнат по войнишки,

    или кат древен философ в сандал с каишки!

Дали във маратонка с надпис да тича през гората,

или със джапанка да шляпа в пясъка покрай водата!

    Дали педала на газта тъй стръвно да натиска,

    или педалите на колело от своите родители да иска!

Дали ще крачи  към  прогреса на човека,

или, увлечен в еуфория, ще гази през човека!

 

    Кое ще бъде времето - наше, ваше, чуждо...?

    Ще иска ли то наше мнение, ще пита ли дали му вярваме?

         Ще рови ли в историята да търси там поуките?

         Ще се опира ли на разума, или ще слуша пак неуките?

То,  времето ли, ще живее вместо нас,

или ние ще прекрачваме епохите?


    Бе казал Левски – ние сме във времето и времето е в нас!

         Твърдим отколе, че времето неумолимо е,

         но то не е ли знак за нашето безсилие,

         не е ли оправдание за нашата безустремност?

         Това ли ще е нашата открито заявена нравственост?

Стремим се да се борим със неща отминали,

наместо да градим това, в което ще отиваме,

и това, което нашите деца не ще пребоядисват!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, неразумний юроде, поради що ...
    Очевидно, ако Паисий бе жив и в нашето съвремие, би имал същите основания за този възглас!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...