Jun 21, 2011, 2:40 PM

Нашите деца пребоядисват...

  Poetry » Civic
674 0 1

Нашите деца пребоядисват нещо старо!

...  та било то паметник

           или  стена, от време посивяла...

Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!

    

- Спорна тема:

 

     Кракът на времето...

 

Дали да марширува гадно, като гази безпощадно,

или мирно да стои безлично!

    Дали в ботуш да бъде стегнат по войнишки,

    или кат древен философ в сандал с каишки!

Дали във маратонка с надпис да тича през гората,

или със джапанка да шляпа в пясъка покрай водата!

    Дали педала на газта тъй стръвно да натиска,

    или педалите на колело от своите родители да иска!

Дали ще крачи  към  прогреса на човека,

или, увлечен в еуфория, ще гази през човека!

 

    Кое ще бъде времето - наше, ваше, чуждо...?

    Ще иска ли то наше мнение, ще пита ли дали му вярваме?

         Ще рови ли в историята да търси там поуките?

         Ще се опира ли на разума, или ще слуша пак неуките?

То,  времето ли, ще живее вместо нас,

или ние ще прекрачваме епохите?


    Бе казал Левски – ние сме във времето и времето е в нас!

         Твърдим отколе, че времето неумолимо е,

         но то не е ли знак за нашето безсилие,

         не е ли оправдание за нашата безустремност?

         Това ли ще е нашата открито заявена нравственост?

Стремим се да се борим със неща отминали,

наместо да градим това, в което ще отиваме,

и това, което нашите деца не ще пребоядисват!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, неразумний юроде, поради що ...
    Очевидно, ако Паисий бе жив и в нашето съвремие, би имал същите основания за този възглас!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...