Нашите деца пребоядисват нещо старо!

...  та било то паметник

           или  стена, от време посивяла...

Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!

- Спорна тема:

     Кракът на времето...

Дали да марширува гадно, като гази безпощадно,

или мирно да стои безлично!

    Дали в ботуш да бъде стегнат по войнишки,

    или кат древен философ в сандал с каишки!

Дали във маратонка с надпис да тича през гората,

или със джапанка да шляпа в пясъка покрай водата!

    Дали педала на газта тъй стръвно да натиска,

    или педалите на колело от своите родители да иска!

Дали ще крачи  към  прогреса на човека,

или, увлечен в еуфория, ще гази през човека!

    Кое ще бъде времето - наше, ваше, чуждо...?

    Ще иска ли то наше мнение, ще пита ли дали му вярваме?

         Ще рови ли в историята да търси там поуките?

         Ще се опира ли на разума, или ще слуша пак неуките?

То,  времето ли, ще живее вместо нас,

или ние ще прекрачваме епохите?

    Бе казал Левски – ние сме във времето и времето е в нас!

         Твърдим отколе, че времето неумолимо е,

         но то не е ли знак за нашето безсилие,

         не е ли оправдание за нашата безустремност?

         Това ли ще е нашата открито заявена нравственост?

Стремим се да се борим със неща отминали,

наместо да градим това, в което ще отиваме,

и това, което нашите деца не ще пребоядисват!!!