21.06.2011 г., 14:40

Нашите деца пребоядисват...

668 0 1

Нашите деца пребоядисват нещо старо!

...  та било то паметник

           или  стена, от време посивяла...

Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!

    

- Спорна тема:

 

     Кракът на времето...

 

Дали да марширува гадно, като гази безпощадно,

или мирно да стои безлично!

    Дали в ботуш да бъде стегнат по войнишки,

    или кат древен философ в сандал с каишки!

Дали във маратонка с надпис да тича през гората,

или със джапанка да шляпа в пясъка покрай водата!

    Дали педала на газта тъй стръвно да натиска,

    или педалите на колело от своите родители да иска!

Дали ще крачи  към  прогреса на човека,

или, увлечен в еуфория, ще гази през човека!

 

    Кое ще бъде времето - наше, ваше, чуждо...?

    Ще иска ли то наше мнение, ще пита ли дали му вярваме?

         Ще рови ли в историята да търси там поуките?

         Ще се опира ли на разума, или ще слуша пак неуките?

То,  времето ли, ще живее вместо нас,

или ние ще прекрачваме епохите?


    Бе казал Левски – ние сме във времето и времето е в нас!

         Твърдим отколе, че времето неумолимо е,

         но то не е ли знак за нашето безсилие,

         не е ли оправдание за нашата безустремност?

         Това ли ще е нашата открито заявена нравственост?

Стремим се да се борим със неща отминали,

наместо да градим това, в което ще отиваме,

и това, което нашите деца не ще пребоядисват!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, неразумний юроде, поради що ...
    Очевидно, ако Паисий бе жив и в нашето съвремие, би имал същите основания за този възглас!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...