12 feb 2009, 18:15

Нашият час

  Poesía » Otra
481 0 0
Нашият час

Нека всеки днес разбере,
че макар да няма криле,
той има живо туптящо сърце,
с което свободата да дири!
Очи, с които да види!
Волята има да бъде жив!
А гневът му могъщ и правдив
ще разбие оковите черни
и с кръв света ще измие!
Неправдата той ще убие!
Ще срине вашия свят,
всеки палат и покварен град!

Ще разкъсаме ний тишината,
ще разпалим отново борбата!
Не ни е нужен ни Бог, ни господар!
Нека подхванем днес призива стар:
Долу Бог! Нека Човекът живее!
Нека нов свят, ново слънце изгрее!
Смърт за злите тирани,
на първенците ваши отбрани!
Нека погинат властелините наши!
Знайте, краят не ни плаши -
той е ново начало за нас!
Скоро иде тъй желания час,
когато черното, бяло става,
а Човекът няма веч да прощава
на всеки месия, всеки измамник,
крадец или божи избраник!
На всеки политик и престъпник,
на вярата наша - отстъпник!
И всеки вълк облечен в овча кожа,
без милост ще падне под ножа!
А всеки сляп и бездушен светец
ще бъде на гнева ни жертвен агнец!
И гръмко ще викнем тогаз:
"Смъртта иде за вас!"
Настъпи най-сетне и нашият час!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...