without_a_definition (Мария Василева)
259 258
5 jun 2007, 12:59

Насила 

  Poesía
530 0 3
 

Остатъците от тайната ни вечеря са отровни истини,

грижливо увити в пробити полиетиленови торбички.

Когато си тръгнеш, отново ще ям сладоледа с вилица

и ръцете ми ще треперят от твоя студ вътре във мен.


На сутринта ще ми влеят слънчевите лъчи венозно,

защото очите ми са пробити от твоето безразличие.

Денят за теб ще започне със завършени обстоятелства,

докато по път за работа не се спънеш в спомена за мен.


И като среднощна пеперуда с отрязани през деня криле,

ще се луташ, ще бродиш, ще препрочиташ "По пътя".

Накрая ще си спомниш как погреба моето съкровище,

но мен няма да ме има, за да ти залепя насила крилете.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??