without_a_definition (Мария Василева)
259 258
Jun 5, 2007, 12:59 PM

Насила 

  Poetry
532 0 3
 

Остатъците от тайната ни вечеря са отровни истини,

грижливо увити в пробити полиетиленови торбички.

Когато си тръгнеш, отново ще ям сладоледа с вилица

и ръцете ми ще треперят от твоя студ вътре във мен.


На сутринта ще ми влеят слънчевите лъчи венозно,

защото очите ми са пробити от твоето безразличие.

Денят за теб ще започне със завършени обстоятелства,

докато по път за работа не се спънеш в спомена за мен.


И като среднощна пеперуда с отрязани през деня криле,

ще се луташ, ще бродиш, ще препрочиташ "По пътя".

Накрая ще си спомниш как погреба моето съкровище,

но мен няма да ме има, за да ти залепя насила крилете.

© Мария Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??