Насила
Остатъците от тайната ни вечеря са отровни истини,
грижливо увити в пробити полиетиленови торбички.
Когато си тръгнеш, отново ще ям сладоледа с вилица
и ръцете ми ще треперят от твоя студ вътре във мен.
На сутринта ще ми влеят слънчевите лъчи венозно,
защото очите ми са пробити от твоето безразличие.
Денят за теб ще започне със завършени обстоятелства,
докато по път за работа не се спънеш в спомена за мен.
И като среднощна пеперуда с отрязани през деня криле,
ще се луташ, ще бродиш, ще препрочиташ "По пътя".
Накрая ще си спомниш как погреба моето съкровище,
но мен няма да ме има, за да ти залепя насила крилете.
© Мария Василева All rights reserved.
