6 nov 2010, 20:17

Наследница

637 0 0

И на нея единствено болка ù дари,

сега разбрах, че не е в мен вината,

като с камшик по сърцето ми удари,

но и тази болка ми е толкова позната.

И тя като мен с друга те дели.

Разбирам какво ù е отредила съдбата,

както мен и нея да  боли,

да те чака всяка вечер на вратата.

Искам да те нарани.

Нека отмъсти вместо мен,

с оръжието нека болката си прекрати,

нека в теб да стреля

или в любовта си неизживяна.

Тогава да видим кой правилата на играта определя.

Преди събуждах се в сълзи обляна

и търсех нещо, за което да се хвана,

нещо, което при теб да ме задържи,

но често оставах с болката си пияна.

За времето, прекарано с теб,

щастие аз не видях.

Сърцето ти, сякаш изработено от лед,

замрази усмивка и мечти,

безсънни нощи да го разтопя пропилях.

Наследницата ми също не успя да те промени,

изражението на лицето ти си остана.

Нека тя съдбата ти реши…

Нейната младост също бе пропиляна.

Аз самата до ухото ù ще шепна

“Давай, изборът е твой,

стреляй, той се подигра с теб и се отметна

и никога не ще е твой”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...