И на нея единствено болка ù дари,

сега разбрах, че не е в мен вината,

като с камшик по сърцето ми удари,

но и тази болка ми е толкова позната.

И тя като мен с друга те дели.

Разбирам какво ù е отредила съдбата,

както мен и нея да  боли,

да те чака всяка вечер на вратата.

Искам да те нарани.

Нека отмъсти вместо мен,

с оръжието нека болката си прекрати,

нека в теб да стреля

или в любовта си неизживяна.

Тогава да видим кой правилата на играта определя.

Преди събуждах се в сълзи обляна

и търсех нещо, за което да се хвана,

нещо, което при теб да ме задържи,

но често оставах с болката си пияна.

За времето, прекарано с теб,

щастие аз не видях.

Сърцето ти, сякаш изработено от лед,

замрази усмивка и мечти,

безсънни нощи да го разтопя пропилях.

Наследницата ми също не успя да те промени,

изражението на лицето ти си остана.

Нека тя съдбата ти реши…

Нейната младост също бе пропиляна.

Аз самата до ухото ù ще шепна

“Давай, изборът е твой,

стреляй, той се подигра с теб и се отметна

и никога не ще е твой”.