31 may 2014, 12:25

Наследство

  Poesía » Otra
453 0 5

От дните правя аз години,

а от годините - живот.

Под булото на нощи сини

чертая утрешния ход.

 

И мост към бъдното оставям

на моите деца в ръце.

Началото на стих поставям,

да го допишат утре те.

 

От мойта стряха излетяха -

сковаха те и своя праг.

В небето свое полетяха

в живота мил, но и недраг.

 

Дано във мъката човешка

за мене да се сетят те.

И през сълзата бистра, тежка

да ме познаят във дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели!Радвам се, че харесвате!
    Поздрави от мен и ви желая хубава неделя!
  • Затрогващо стихотворение, адресирано към онези, които по право трябва да поемат щафетата от ръцете ни! Хареса ми много, Никола.

    Поздравявам те!
  • Хареса ми,много!
  • Хубаво стихотворение си написал послучай утрешния Ден на детето.Поздрави и дано!
  • Дано, Никола!

    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...