31.05.2014 г., 12:25

Наследство

454 0 5

От дните правя аз години,

а от годините - живот.

Под булото на нощи сини

чертая утрешния ход.

 

И мост към бъдното оставям

на моите деца в ръце.

Началото на стих поставям,

да го допишат утре те.

 

От мойта стряха излетяха -

сковаха те и своя праг.

В небето свое полетяха

в живота мил, но и недраг.

 

Дано във мъката човешка

за мене да се сетят те.

И през сълзата бистра, тежка

да ме познаят във дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!Радвам се, че харесвате!
    Поздрави от мен и ви желая хубава неделя!
  • Затрогващо стихотворение, адресирано към онези, които по право трябва да поемат щафетата от ръцете ни! Хареса ми много, Никола.

    Поздравявам те!
  • Хареса ми,много!
  • Хубаво стихотворение си написал послучай утрешния Ден на детето.Поздрави и дано!
  • Дано, Никола!

    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...