31.05.2014 г., 12:25

Наследство

450 0 5

От дните правя аз години,

а от годините - живот.

Под булото на нощи сини

чертая утрешния ход.

 

И мост към бъдното оставям

на моите деца в ръце.

Началото на стих поставям,

да го допишат утре те.

 

От мойта стряха излетяха -

сковаха те и своя праг.

В небето свое полетяха

в живота мил, но и недраг.

 

Дано във мъката човешка

за мене да се сетят те.

И през сълзата бистра, тежка

да ме познаят във дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!Радвам се, че харесвате!
    Поздрави от мен и ви желая хубава неделя!
  • Затрогващо стихотворение, адресирано към онези, които по право трябва да поемат щафетата от ръцете ни! Хареса ми много, Никола.

    Поздравявам те!
  • Хареса ми,много!
  • Хубаво стихотворение си написал послучай утрешния Ден на детето.Поздрави и дано!
  • Дано, Никола!

    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...