От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям
на моите деца в ръце.
Началото на стих поставям,
да го допишат утре те.
От мойта стряха излетяха -
сковаха те и своя праг.
В небето свое полетяха
в живота мил, но и недраг.
Дано във мъката човешка
за мене да се сетят те.
И през сълзата бистра, тежка
да ме познаят във дете.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
