От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям
на моите деца в ръце.
Началото на стих поставям,
да го допишат утре те.
От мойта стряха излетяха -
сковаха те и своя праг.
В небето свое полетяха
в живота мил, но и недраг.
Дано във мъката човешка
за мене да се сетят те.
И през сълзата бистра, тежка
да ме познаят във дете.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
