30 mar 2025, 7:00

Насочване 2009

  Poesía
296 0 0

Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.

И насочваш ги ти, и го правиш много добре.

И съвместява стереодалекомерът вече полетата -

за стрелба на пределен обхват и в бурно море.

 

И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено.

И на пулта светят вече бутоните "пли".

А в контейнерите чакат долу, под бронеплочите -

безопашатите, титанови ракетни стрели.

 

Ако трябва, готов съм тоз бой да ми е последният.

И след миг ще настане тук истински ад.

А край мостика вият ветровете смразяващи, ледени.

И турбините долу, на пълна мощност, реват.

 

Това се случва насън - и сякаш не съм във времето.

Но отварям очи - и съм в обикновения свят.

Ала всъщност се бия с хитри и маневрени демони -

пак по същия начин, пак на пределен обхват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...