30.03.2025 г., 7:00

Насочване 2009

291 0 0

Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.

И насочваш ги ти, и го правиш много добре.

И съвместява стереодалекомерът вече полетата -

за стрелба на пределен обхват и в бурно море.

 

И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено.

И на пулта светят вече бутоните "пли".

А в контейнерите чакат долу, под бронеплочите -

безопашатите, титанови ракетни стрели.

 

Ако трябва, готов съм тоз бой да ми е последният.

И след миг ще настане тук истински ад.

А край мостика вият ветровете смразяващи, ледени.

И турбините долу, на пълна мощност, реват.

 

Това се случва насън - и сякаш не съм във времето.

Но отварям очи - и съм в обикновения свят.

Ала всъщност се бия с хитри и маневрени демони -

пак по същия начин, пак на пределен обхват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...