Mar 30, 2025, 7:00 AM

Насочване 2009

  Poetry
292 0 0

Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.

И насочваш ги ти, и го правиш много добре.

И съвместява стереодалекомерът вече полетата -

за стрелба на пределен обхват и в бурно море.

 

И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено.

И на пулта светят вече бутоните "пли".

А в контейнерите чакат долу, под бронеплочите -

безопашатите, титанови ракетни стрели.

 

Ако трябва, готов съм тоз бой да ми е последният.

И след миг ще настане тук истински ад.

А край мостика вият ветровете смразяващи, ледени.

И турбините долу, на пълна мощност, реват.

 

Това се случва насън - и сякаш не съм във времето.

Но отварям очи - и съм в обикновения свят.

Ала всъщност се бия с хитри и маневрени демони -

пак по същия начин, пак на пределен обхват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...