Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само,
без да кажа колко много те обичам.
Вечно ли ще се облягам на твоето рамо,
или всичко преживяно ще отричам.
Някога ще гледам ли през прозореца дъжда,
сама, далеч от теб.
Или ти ще си мъжа,
който ще ме ощастливява всеки ден.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados