Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само,
без да кажа колко много те обичам.
Вечно ли ще се облягам на твоето рамо,
или всичко преживяно ще отричам.
Някога ще гледам ли през прозореца дъжда,
сама, далеч от теб.
Или ти ще си мъжа,
който ще ме ощастливява всеки ден.
© Пролетното момиче All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много нежно!