12 ago 2009, 22:35

Настроение 

  Poesía
632 0 10
НАСТРОЕНИЕ
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата.
На село,
в еснафската къща на тати,
под тавана на небето,
почти в небитието –
поникнах от ялови камъни,
защото страшно исках да живея.
Не сред алеи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??