purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
12 ago 2009, 22:35

Настроение 

  Poesía
616 0 10

 

     НАСТРОЕНИЕ

 

  

Доволните не ще ме разберат –

невкусили приумиците на пороя,

на вятъра внезапната тъга,

на дръзката любов отровата.

 

На село,

в еснафската къща на тати,

под тавана на небето,

почти в небитието –

поникнах от ялови камъни,

защото страшно исках да живея.

 

Не сред алеи,

като диво козле

в канарите проходих.

Затова като звяр съм сега

сред предвзетия плач на набожните,

защото страшно искам да живея.

 

Като млада гора,

засипана от тежък сняг и леден вихър,

огънах клони.

За да не бъда никога доволен,

за да не живея хилаво и тихо –

аз страшно исках да умра…

 

Невкусили приумиците на пороя,

на вятъра внезапната тъга,

на дръзката любов отровата –

доволните не ще ме разберат…

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??