Настроение
12 НАСТРОЕНИЕ
Напира през стъклата,
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква,
стария капчук!
Затворени в гнездата си,
след своя първи полет,
тъгуват птиците,
за своя топъл Юг...
Тежи ни сивото олово
във очите.
Расте,
расте,
волтажа и във тях!
Очаквам аз
да рукнат,
дъждовете неизмити,
и някъде
изгубения смях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados