Sep 21, 2011, 1:51 PM

Настроение

568 0 4

12 НАСТРОЕНИЕ

 

Напира през стъклата,

закъсняла пролет.

Съдбата си оплаква,

стария капчук!

Затворени в гнездата си,

след своя първи полет,

тъгуват птиците,

за своя топъл Юг...

 

Тежи ни сивото олово

във очите.

Расте,

расте,

волтажа и във тях!

Очаквам аз

да рукнат,

дъждовете неизмити,

и някъде

изгубения смях!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...