Настроение
12 НАСТРОЕНИЕ
Напира през стъклата,
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква,
стария капчук!
Затворени в гнездата си,
след своя първи полет,
тъгуват птиците,
за своя топъл Юг...
Тежи ни сивото олово
във очите.
Расте,
расте,
волтажа и във тях!
Очаквам аз
да рукнат,
дъждовете неизмити,
и някъде
изгубения смях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены