8 ago 2012, 16:17

Настроение

  Poesía » Civil
512 0 0

2                  НАСТРОЕНИЕ

                    (преработено и допълнено)

Напира през стъклата 

закъсняла пролет.

Съдбата си оплаква 

старият капчук!

Затворени в гнездата си,

след своя първи полет,

тъгуват птиците 

за своя топъл Юг...

 

Тежи ни  сивото олово

във очите.

Расте.

Расте 

волтажът и във тях!

Очакаме да рукнат 

дъждовете неизмити...

И някъде изгубеният смях!

 

Не иска зимата 

да ни остави...

Напъва се

прогреса ни да спре...

Но нека тази мъдрост

 не забрави,

че който сее,

само той бере!

 

Че птича песен само

пролетта не прави...

Че трябват още

 хиляди неща!

Най-много може

  малко да забави,

но не и туй,

 което  обеща!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...