2                  НАСТРОЕНИЕ

                    (преработено и допълнено)

Напира през стъклата 

закъсняла пролет.

Съдбата си оплаква 

старият капчук!

Затворени в гнездата си,

след своя първи полет,

тъгуват птиците 

за своя топъл Юг...

Тежи ни  сивото олово

във очите.

Расте.

Расте 

волтажът и във тях!

Очакаме да рукнат 

дъждовете неизмити...

И някъде изгубеният смях!

Не иска зимата 

да ни остави...

Напъва се

прогреса ни да спре...

Но нека тази мъдрост

 не забрави,

че който сее,

само той бере!

Че птича песен само

пролетта не прави...

Че трябват още

 хиляди неща!

Най-много може

  малко да забави,

но не и туй,

 което  обеща!