12 sept 2010, 21:26

Настроение

  Poesía » Otra
785 0 9

Златни рибки - звездите не трепкат

във дълбокия кош на нощта...

        В сълзи дави се лятото. Сепват го

        пожълтелите вече листа.

Пак вали!... Но кога ли ще съмне?!

Синевата тъй липсва сега:

        слънце с топли лъчи да прегърне

        тази мокра до кости земя!...

Любовта, помъдряла, прощава ни

и какво че в душите ръми -

        да отключим във себе си лятото,

        за да бликат от радост сълзи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...