27 sept 2007, 9:17

Настроения...

  Poesía
849 0 10
Когато лъч те озари
и птиците запеят в хор,
ти литваш устремен. Мечти
изпъстрят слънчевият взор.

Когато детско личице
усмивка озари го... дяволита;)
Разтваряш се... и цялото небе
душевност е с любов пропита.

И целият ти свят е приказка.
От най-вълшебните... нали!?
Вълнуваш се, обичаш, мистика,
божественост, магия. Но уви,

когато лъч не те погали
и птиците ти не запеят в хор,
изсекли са надеждите дървари,
крадецът отарашил те е. Мор!

И празнотата идва, безпощадна,
изхвърляйки ненужното. Боли!
Сърцето се е свило... жадно
за капка ВЯРА... да го утоли.

Обърнах се... погледнах я... Тя спеше.
Подпъхнала ръчичките си под глава.
Спокойното й личице блестеше.
Вълшебството завърна се. Заспах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох-х-х-х!И аз си имам една боболечка (9г.) и една звездичка (5г.).
    ....................
    Обещавам да не рива многу
    Поздрави!Слънце и смях!

  • Да сте живи и здрави!
    Прегръщам ви и двечките!
  • Топли сте..разтуптяхте ми сърцето...
  • Приказна е поезията Ти, Детелина, невероятно талантлива си! Благодаря за прелестните мигове, представих си те сгушена до малката Ти Принцеса...Бог да ви пази!
  • Насълзи от умиление очите ми, мила!
    Браво за стиха!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...