27.09.2007 г., 9:17

Настроения...

847 0 10
Когато лъч те озари
и птиците запеят в хор,
ти литваш устремен. Мечти
изпъстрят слънчевият взор.

Когато детско личице
усмивка озари го... дяволита;)
Разтваряш се... и цялото небе
душевност е с любов пропита.

И целият ти свят е приказка.
От най-вълшебните... нали!?
Вълнуваш се, обичаш, мистика,
божественост, магия. Но уви,

когато лъч не те погали
и птиците ти не запеят в хор,
изсекли са надеждите дървари,
крадецът отарашил те е. Мор!

И празнотата идва, безпощадна,
изхвърляйки ненужното. Боли!
Сърцето се е свило... жадно
за капка ВЯРА... да го утоли.

Обърнах се... погледнах я... Тя спеше.
Подпъхнала ръчичките си под глава.
Спокойното й личице блестеше.
Вълшебството завърна се. Заспах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох-х-х-х!И аз си имам една боболечка (9г.) и една звездичка (5г.).
    ....................
    Обещавам да не рива многу
    Поздрави!Слънце и смях!

  • Да сте живи и здрави!
    Прегръщам ви и двечките!
  • Топли сте..разтуптяхте ми сърцето...
  • Приказна е поезията Ти, Детелина, невероятно талантлива си! Благодаря за прелестните мигове, представих си те сгушена до малката Ти Принцеса...Бог да ви пази!
  • Насълзи от умиление очите ми, мила!
    Браво за стиха!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...