ellyst (Ели)
136 868
28 ago 2007, 23:57

Настъпващата есен ме изнервя 

  Poesía
825 0 22
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.

На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър.
Тъй трескаво-тръпчиви са усмивките,
в старанието си да имитират лято...
По пясъка се валят вяло стъпките
на нечии угаснали любови.
През август мимолетност крият тръпките.
Септември не понася послеслови.
Ще си забъркам фис и на терасата
ще го изпия. Чуй, щурците плачат.
Зеленото прибира си украсата.
Небето шал от бял сатен провлачи.
В черупка от рапан ще скрия пясък.
Наесен ще поръся с него хляба си.
Вълните се сбогуват с тъжен плясък.
На плиткото и кеят тежко ляга си.

Последните остатъци на лятото
се пръскат в заревото и се губят
на гларуси изнервени във ятото.

Във следващото лято пак съм влюбена.



© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??