28 ago 2007, 23:57

Настъпващата есен ме изнервя

  Poesía
1K 0 22
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.

На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър.
Тъй трескаво-тръпчиви са усмивките,
в старанието си да имитират лято...
По пясъка се валят вяло стъпките
на нечии угаснали любови.
През август мимолетност крият тръпките.
Септември не понася послеслови.
Ще си забъркам фис и на терасата
ще го изпия. Чуй, щурците плачат.
Зеленото прибира си украсата.
Небето шал от бял сатен провлачи.
В черупка от рапан ще скрия пясък.
Наесен ще поръся с него хляба си.
Вълните се сбогуват с тъжен плясък.
На плиткото и кеят тежко ляга си.

Последните остатъци на лятото
се пръскат в заревото и се губят
на гларуси изнервени във ятото.

Във следващото лято пак съм влюбена.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ....Последните остатъци на лятото
    се пръскат в заревото и се губят
    на гларуси изнервени във ятото.

    Във следващото лято пак съм влюбена...

    !!!
  • Страхотен стих!!!Прекланям се пред таланта ти!
  • "Зеленото прибира си украсата
    Небето шал от бял сатен провлачи" - прекрасно!
  • И аз нямам думи, само ще си го запазя, нали може?
    Благодаря и поздрави!!!
  • Много красив стих!
    Пишеш наистина трогващо.
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...