28 ago 2007, 23:57

Настъпващата есен ме изнервя

  Poesía
1K 0 22
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.

На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър.
Тъй трескаво-тръпчиви са усмивките,
в старанието си да имитират лято...
По пясъка се валят вяло стъпките
на нечии угаснали любови.
През август мимолетност крият тръпките.
Септември не понася послеслови.
Ще си забъркам фис и на терасата
ще го изпия. Чуй, щурците плачат.
Зеленото прибира си украсата.
Небето шал от бял сатен провлачи.
В черупка от рапан ще скрия пясък.
Наесен ще поръся с него хляба си.
Вълните се сбогуват с тъжен плясък.
На плиткото и кеят тежко ляга си.

Последните остатъци на лятото
се пръскат в заревото и се губят
на гларуси изнервени във ятото.

Във следващото лято пак съм влюбена.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ....Последните остатъци на лятото
    се пръскат в заревото и се губят
    на гларуси изнервени във ятото.

    Във следващото лято пак съм влюбена...

    !!!
  • Страхотен стих!!!Прекланям се пред таланта ти!
  • "Зеленото прибира си украсата
    Небето шал от бял сатен провлачи" - прекрасно!
  • И аз нямам думи, само ще си го запазя, нали може?
    Благодаря и поздрави!!!
  • Много красив стих!
    Пишеш наистина трогващо.
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...