ellyst (Ели)
136 867
28.08.2007 г., 23:57 ч.

Настъпващата есен ме изнервя 

  Поезия
861 0 22
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.

На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър.
Тъй трескаво-тръпчиви са усмивките,
в старанието си да имитират лято...
По пясъка се валят вяло стъпките
на нечии угаснали любови.
През август мимолетност крият тръпките.
Септември не понася послеслови.
Ще си забъркам фис и на терасата
ще го изпия. Чуй, щурците плачат.
Зеленото прибира си украсата.
Небето шал от бял сатен провлачи.
В черупка от рапан ще скрия пясък.
Наесен ще поръся с него хляба си.
Вълните се сбогуват с тъжен плясък.
На плиткото и кеят тежко ляга си.

Последните остатъци на лятото
се пръскат в заревото и се губят
на гларуси изнервени във ятото.

Във следващото лято пак съм влюбена.



© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??