Насън!

НАСЪН

И тази нощ сънувах те отново:
изгарящи очи, с гальовно слово,
Луната очерта ми поглед мил,
в ръцете си ме беше приютил.

Звезди блестяха жарко озарени,
очи искряха - жадни, замъглени,
душите нежно в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени.

Нополека разумът ти се смири,
угаснаха отчасти нашите мечти,
дойде моментът в който се насити
и страстите си с времето засити.

Събудих се в тъмата непрогледна,
дори в съня поисках да приседна,
сълзи печални зароних до зори,
за края наш, Любими, тъй боли!

Лъчиста