Насън!
614
0
0
НАСЪН
И тази нощ сънувах те отново:
изгарящи очи, с гальовно слово,
Луната очерта ми поглед мил,
в ръцете си ме беше приютил.
Звезди блестяха жарко озарени,
очи искряха - жадни, замъглени,
душите нежно в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени.
Нополека разумът ти се смири,
угаснаха отчасти нашите мечти,
дойде моментът в който се насити
и страстите си с времето засити.
Събудих се в тъмата непрогледна,
дори в съня поисках да приседна,
сълзи печални зароних до зори,
за края наш, Любими, тъй боли!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
