Насън те любя само в полунощ,
и устните ти пия до насита...
Извайвам те в мисли от разкош,
над мен простираш сила лековита.
А после ти отлиташ ненадейно
потъваш в мъгла от невъзможност.
И в моят свят, останал безидеен
самичък бродя, бавно губя почва...
И утрото отблъскващо мълчи...
В щастливата случайност на нощта
очаквам в моя сън да разцъфтиш,
душите ни да слеем нескончаемо