Насън те любя само в полунощ,
и устните ти пия до насита...
Извайвам те в мисли от разкош,
над мен простираш сила лековита.
А после ти отлиташ ненадейно
потъваш в мъгла от невъзможност.
И в моят свят, останал безидеен
самичък бродя, бавно губя почва...
И утрото отблъскващо мълчи...
В щастливата случайност на нощта
очаквам в моя сън да разцъфтиш,
душите ни да слеем нескончаемо
© Виктория Тасева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!