Насън те любя само в полунощ,
и устните ти пия до насита...
Извайвам те в мисли от разкош,
над мен простираш сила лековита.
А после ти отлиташ ненадейно
потъваш в мъгла от невъзможност.
И в моят свят, останал безидеен
самичък бродя, бавно губя почва...
И утрото отблъскващо мълчи...
В щастливата случайност на нощта
очаквам в моя сън да разцъфтиш,
душите ни да слеем нескончаемо
© Виктория Тасева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!