Насън те любя само в полунощ
Насън те любя само в полунощ,
и устните ти пия до насита...
Извайвам те в мисли от разкош,
над мен простираш сила лековита.
А после ти отлиташ ненадейно
потъваш в мъгла от невъзможност.
И в моят свят, останал безидеен
самичък бродя, бавно губя почва...
И утрото отблъскващо мълчи...
В щастливата случайност на нощта
очаквам в моя сън да разцъфтиш,
душите ни да слеем нескончаемо
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены
Поздрави!