НАТРАПЕНА ФАТАЛНОСТ

Затрупвам тишината прозаична

със зрелища измислени.

Мечти –

в зелено –

сумрачни надежди,

молитви,

съзерцания…

И още…

Разпятие

от състарени истини,

обагрени във рехаво очакване.

А Лятото дъждовно натежава

и плевели язвително кълнят,

погълнали диханието хлебно.

Облизана от ветрове непреходни,

Земята диша тежко,

гневно –

почти предземетръсно.

Болят я липсите,

смълчаността

и сенчестите помисли

на безпризорните сеячи.

Безупречно натрапена фаталност!

Безцветна индикация за жребия –

да оцеляваш,

опитвайки да  не настъпиш

сламената нишка на живота.