Натрапена фаталност
563
0
1
НАТРАПЕНА ФАТАЛНОСТ
Затрупвам тишината прозаична
със зрелища измислени.
Мечти –
в зелено –
сумрачни надежди,
молитви,
съзерцания…
И още…
Разпятие
от състарени истини,
обагрени във рехаво очакване.
А Лятото дъждовно натежава
и плевели язвително кълнят,
погълнали диханието хлебно.
Облизана от ветрове непреходни,
Земята диша тежко,
гневно –
почти предземетръсно.
Болят я липсите,
смълчаността
и сенчестите помисли
на безпризорните сеячи.
Безупречно натрапена фаталност!
Безцветна индикация за жребия –
да оцеляваш,
опитвайки да не настъпиш
сламената нишка на живота.
© Донка Василева All rights reserved.
