Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.
И тихо нежността, измамена,
забива нокти остри във лъжите ни.
Объркана, сама, ограбена
трепери във часовника на дните ни.
Изяла любовта, прокрадвам се.
Във мислите. И ги разкъсвам на парчета.
Изгнивам във виновност и натрапвам се,
преписвайки познатите сюжети.