14 ene 2011, 14:59

Натрапница 

  Poesía
704 0 8

Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.

И тихо нежността, измамена,
забива нокти остри във лъжите ни.
Объркана, сама, ограбена
трепери във часовника на дните ни.

Изяла любовта, прокрадвам се.
Във мислите. И ги разкъсвам на парчета.
Изгнивам във виновност и  натрапвам се,
преписвайки познатите сюжети.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!
  • !!!
    Много силно и искрено!
    Чудесно е!
  • "Изяла любовта, прокрадвам се.
    Във мислите. И ги разкъсвам на парчета."

    Да, ти го умееш, разкъсваш мислите на парчета. Мисля, че това е най-точното твое себеопределение.
    Въпреки, че с интерес следя от началото творчеството ти и твоето развитие, защото смятам, че си изключително талантлива и най-важното неподправена и искрена, ти даде най-точното определение подсъзнателно за това, което мисля четейки те.
  • Благодаря ти много, Маги!
  • искрено и съкровено...
    прекрасно стихотворение..
    Ирен, сърдечно.
  • Хареса ми!
  • Благодаря ти, Ивон: )
  • И тихо нежността, измамена,
    забива нокти остри във лъжите ни.

    Изгнивам във виновност и натрапвам се,
    преписвайки познатите сюжети.
    Хареса ми!Познати чувства!С поздрави!
Propuestas
: ??:??