Jan 14, 2011, 2:59 PM

Натрапница

  Poetry
961 0 8

Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.

И тихо нежността, измамена,
забива нокти остри във лъжите ни.
Объркана, сама, ограбена
трепери във часовника на дните ни.

Изяла любовта, прокрадвам се.
Във мислите. И ги разкъсвам на парчета.
Изгнивам във виновност и  натрапвам се,
преписвайки познатите сюжети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!
  • !!!
    Много силно и искрено!
    Чудесно е!
  • "Изяла любовта, прокрадвам се.
    Във мислите. И ги разкъсвам на парчета."

    Да, ти го умееш, разкъсваш мислите на парчета. Мисля, че това е най-точното твое себеопределение.
    Въпреки, че с интерес следя от началото творчеството ти и твоето развитие, защото смятам, че си изключително талантлива и най-важното неподправена и искрена, ти даде най-точното определение подсъзнателно за това, което мисля четейки те.
  • Благодаря ти много, Маги!
  • искрено и съкровено...
    прекрасно стихотворение..
    Ирен, сърдечно.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...