Натрапник
Нощта обръща моите мисли пак,
надежда в тях отдавна няма,
само споменът завръща се отново
като скитник без подслон.
Пропъдих го далеч да скита,
ала всяка вечер дъждовита
той идва пак при мен да пита
има ли за него,
там... нейде дълбоко във сърцето,
празно ъгълче, където да се настани.
Но аз го пъдя... казвам му ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse