Историята на глагола "Съм"
Вечерях, цял живот
в красивата си къща.
Отмятах този епизод,
храната бе една и съща.
А после - топлина и сън,
и някъде, в нещата...
Душата ми! Лети! Извън
стените на съдбата.
Вечеря с Господ, знам!
Завръща се и онемява.
И всичко вършех сам,
така растях и остарявах.
Криле отгледах сам.
Научих се, наум да пея.
Укрепна острия ми клюн.
В черупка? Вече не живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
