Научих се да чакам... в тишина
(избягах пак от властващата мода),
научих се да бъда хем сама,
а да се сливам с цялата природа...
Научих да "разбирам", да простя
(да си сменя рождената порода),
научих се... почти... да не виня,
защото Богове сме, но и хора ...
Научих да "приемам"... В свобода
да избера: "Щастлива или права",
чрез името си взела светлина,
да бъда себе си, да бъда здрава...
И вече съм готова да даря
сърцето си, душата си и мога
да кажа тихичко "Благодаря",
на теб, Любов, на себе си, на Бога...
27.03.2024г.
© Сиси Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите »