11 ene 2013, 21:39

Научих се да те разбирам

728 0 0

Научих се да те разбирам

с поглед.

Защо ми е нужно

да говоря?

С теб спокойно мога

да мълча,

да оставя телата сами да

спорят.

Усещам устните ти впити

в мен.

Изгарят ме, чак ми

парят.

А целувката ни дълга е

сякаш ден,

оставям въздишките ти

да ме галят.

Отварям си душата широко

за любов.

Поемам дъх дълбоко с желание

за нов живот.

В прегръдките си те усещам

и треперя,

длан прокарвам по тялото ти

преди да полудея.

И времето е сякаш вече

спряло,

а тялото ми на страстта отдавам го

изцяло.

Обичам те, прошепвам едва

доловимо,

давам ти сърцето си, цялото,

ранимо.

Пак устни до твойте доближавам

красиви,

загадката на любовта пред мен

разкрили.

Остани завинаги с мен

така,

остани, превърни се в моя

съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...