24 mar 2008, 10:23

Наверно... 

  Poesía » De amor
496 0 4
Оставих много листи неизписани
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана -
все с болката, все с листа бял и в самота.

Сънят отбягва нощем пак очите ми,
размива се и спомена за нежността...
Обидени отлитат и мечтите ми -
за кой ли път с разкървавените крила.

И думите от мене са отлитнали,
напразно мислите си искам да сбера.
Наверно приказките са измислени,
а ангелите имат свои небеса...

Наверно пак в заблуда... до поискване
се лута обичта сиротна и в тъга.
Но вярно е, че всичко е привикване,
ще оцелея... с обичта си към стиха.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • е не е късно...ако има эахвърлени някъде
    поразрови се из пожълтелите страници
    обичта към стиха е нещо по-друго !
    поздравления - браво, браво !
  • Навярно...
    тук усетих...чиста светла красота!
    с обич, Мая.
  • Благодаря на Романтика!
  • Обичай всичко!!! Много хубав стих!!!
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??