Навик

30 dic 2008, 12:09

Poesía

442 0 2

НАВИК

Навик е утрото да ме събужда.

Навик е да стоиш до мен.

Днес да си моя, утре - чужда.

Навик ли е да бъда в плен?

Навик е гнездо да имаш -

навик е някой да търпим.

Навик е - да тръгна след любима.

Навик ли е – любов да ослепим?

И по навик с не зрящи пръсти -

натискам спусъци безброй.

Набожно някой се прекръсти.

… Убих по навик - някой свой!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.