Навън

23 feb 2012, 14:23

Poesía » Otra

407 0 1

Навън снегът танцува полудял.

Във себе си се скрих. Че там е сухо.

На малки глътки пия зимна жал.

Подрънква ежедевието кухо.

Навън снежинки – падащи звезди -

се радват с мимолетно детско щастие,

а аз вървя по старите следи

на спомена - забравено причастие.

Навън развява зимата поли.

И свири вятър с ледени обои.

Аз търся знак за пролет. И боли

от любовта - на чужди и на свои...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.