Навън
Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди -
се радват с мимолетно детско щастие,
а аз вървя по старите следи
на спомена - забравено причастие.
Навън развява зимата поли.
И свири вятър с ледени обои.
Аз търся знак за пролет. И боли
от любовта - на чужди и на свои...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
