Навън

10 mar 2015, 21:29

Poesía

367 0 0

Бяла постеля покрива
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства
все същите грохнали,
но наши стремежи.
Пътеки в страданието,
сиви тротоари потъват
под
ситните стъпки на хората.
Ден от онези, в които
вали без да спира.
Вали и отвътре.
И трупа, и трупа, и трупа...
Докато угаснем в лавината.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Навън

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas